Колкото вегетарианци, толкова и причини да не блажат. Обикновено обаче те могат да се обобщят в няколко групи.
Първата група не хапват месо, защото им е жал за животинките. Това ми се струва и най-читавия мотив. Ние, месоядците, стоим блажено отделени от процеса на колене, дране и транжиране на добичетата. Накрая получаваме правоъгълно кубче безлична кайма, от която правим принцеси. Истината зад него обаче е потна, кървава и мътна, но пък е вкусно, да го вземат дяволите. Сиреч, и на мен ми е мъчно, но какво да се прави като ми се яде…
Втората група не яде по религиозни причини. Тук не искам да пипам. Режат глави и ръце пред камера. Или пък, не, тия бяха от ония, които не пият. Както и да е. С религията не се таковам. За лудите си има съответните заведения и лекарства. Не съм сведущ.
На третата група просто не им се яде и не им е вкусно. Перфектен довод. Нямам нищо какво да кажа против него. И аз не обичам макарони, да кажем, и не искам да ме карат да ги ям. Да не говорим, че резултатът след това е плачевен. Това обаче е друга история.
Виж, четвъртата група, тези които го правят, за да са здрави, те са ми най-трудни за издържане. Не защото здравето е нещо лошо. Напротив, прекрасно е. Досадното обаче е, че обикновено са много вокални и активни в опитите си да привлекат други хора в техния кръг по интереси. Попаднеш ли до такъв човек на масата, няма да пропусне да подметне как си натоварваш чакрите и си възпрепятстваш праната с така вкусната пържолка, която си си поръчал. В същото време, често ги гони депресия, защото обикновено са малцинство на масата в компания и в свят, който е направен за месоядци. Водят едно полу-гладно, полу-активно състояние, на ръба на изтощението. Не за друго, ами защото често ги избива в най-изперкалата форма на вегетарианството – веганизма (да не се бърка с вагинизъм). То, да го караш само на фураж, ок, ама за да имаш енергия се иска малко белтък от живо. В крайна сметка, може би е по-добре малко по-кратък, но активен и интензивен живот, вместо по-дълго, измъчено и гладно съществуване, на ръба на енергийния запас.
Забелязал съм, че на тази порода много-много не им пука за животните. Тяхното вегетарианство е чисто егоистично, с цел да живеят по-дълго и т.н. Милите животинки въобще не ги интересуват. Имам чувството, че крайната им цел е когато станат на по стотина години, да тръгнат да танцуват върху гробовете на техните отдавна починали приятели и да припяват “Казах ли ти, казах ли ти, аз нали ти казах. Ама, кой да ти слуша.”. Всеки случай, не искам да изпадам в положението да ме отнесе последен, след всичките ми познати. Не си е работа. Смятам да си карам по стандартния начин и да си отида по средно-статистическо време, от някоя средно статистическа болест. Освен, разбира се, ако не ме отнесе някой камион, докато пресичам улицата. Определено предпочитам да е камион, а не Смарт. Да се разберем.
Иначе, за бедните животинки, искрено се надявам някой ден да не еволюират и поумнеят. Представям си какво би било да делим земята с раса от умни прасета, осъзнали, че не знам си колко хиляди години са били шунка. Нищо хубаво не би ни очаквало…
Очаквам вашия хейт в коментарите (ако въобще някой прочете това…).
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments