Пурите

Posted by & filed under .

Преди две години разправях как ходихме до Куба и споделих впечатленията ни от тази страна. От тогава все си размишлявам за този феномен, пурите, и отношението ми към тях. И така:

Харесва ми ароматът им.

Харесват ми опаковките с техния ретро стил.

Харесват ми кутиите, в които ги съхраняват с пирографираните щампи.

Харесват ми хладните помещения, в които ги държат.

Харесва ми цялостното колониално усещане, което носят.

Всичко обаче отива по дяволит в редките моменти, в които все пак реша да запаля някоя пура и така характерния вкус на лайно изпълни устата ми. Така приятният аромат на тютюна на незапалената пура някак изведнъж се превръща в непоносима смрад. Дори когато пушачът не съм аз, мога да усетя че някой е запалил пура през три кафета, в четвърто и едвам подтискам желанието да се изнеса на момента .

Изводът в крайна сметка е, че цялостната маркетингова стратегия на продукта упражнява голямо влияние върху мен. До там, че дори понякога да опитам продукт, който ми е крайно неприятен.

Преди години излезе един много симпатичен филм, “Smoke” или “Дим” на български. Беше още по времето на видео касетките и когато все още не знаех, че Пол Остър ще ми бъде един от любимите писатели. Чак години по-късно разбрах, че той му е сценарист и си обясних защо толкова ми харесва филмчето. Та, там Харви Кайтел е собственик на магазинче за пури и историите се въртят около преживяванията на неговите клиенти. От тогава съм си представял как си правя магазинче за пури и водя приятно съществувание, заобиколен от ретро усещането на този продукт. До тук добре, но неминуемо бих се сблъскал с морално противоречие от факта, че ще разпространявам източник на рак на устата единствено и само заради някакво собствено шантаво удоволствие да се намирам покрай продукт, който ми е приятно да гледам и душа, но не и да употребявам. До някъде, ще се чувствам като пласьор на наркотици, макар че при тях мотивът най-вероятно си е само и само грубо финансов.

В крайна сметка, надали ще си направя магазин за пури. Най-вероятно, от време на време ще влизам в някой такъв да открадна от усещането, под предлог че търся кафе на жената…

социални бутони

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

You must be logged in to post a comment. Log in