Мине се не мине известно време, и все ще се върна на фекалната тема. Та, вчера в мола ме настигна нужда, средно отложима, но все пак, доста настоятелна. Та, реших да се възползвам от наличието на публична тоалетна. Отново застанах пред вечната дилема, да седна ли на тоалетната чиния или да рискувам да се пребия, като се кача върху нея. Първата опция предполага задочен контакт с всичките задни части, които преди това са седяли върху съответната дъска след последното чистене с белина. От друга страна, напоследък тоалетните чинии ги правят едни такива, висящи на стената на дюбели. Молските стени пък са някак импровизирано-нежни, на един ритник живот. Качването върху такава чиния идва със сериозен риск чинията да се откърти и да доведе до сериозни травми. Има и една междинна техника с единия крак на земята, а другия върху чинията, която обаче тотално убива удоволствието от заниманието.
В крайна сметка, реших че ще рискувам да откъртя чинията от стената и избрах втората опция. Оцелях. Замислих се обаче колко по-лесно би могло да бъде всичко с една подова тоалетна чиния, тип клекало. Толкова по-естествено и хигиенично, без никакви задочни контакти и рискове от наранявания. Нашите клекала тип обществена тоалетна на гарата обаче хич нямат вид. Бях чел някъде, че японците основно разчитат на клекала като умна и разумна нация и потърсих какво е тяхното решение. Е, доста елегантно е:
Има си и съответната техника за използване, която не е очевидна на пръв поглед, но всъщност е доста логична:
Нали, идеята е струята да отива във вертикалната дъговидна част, и така. Надали някой ден ще видя такова нещо тук. Все пак, разбиването на традициите е трудно нещо. Дори и там вече имало от двата типа, европейски и традиционен, че да си избират хората.
За момента, по нашите ширини обществената тоалетна си остава компромис между вероятността за зараза и за травма.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments