Е, положението не е толкова драстично. Половин час след като теглих от банкомата се усетих, че съм прибрал парите, но не и картата. Дадох си сметка, че това е много умно от моя страна, пред вид на идващите празници и предстоящите харчолаци. Хукнах с полу-изправени коси към банковия клон, където за служителите това беше business as usual.
Касиерът спокойно отвори банкомата, докато аз нервно му обяснявах, че най-вероятно съм забравил да си взема картата след тегленето. Той ме погледна многозначително и ми каза, че не съм само аз. Вътре в банкомата кротко си кютаха още поне четири карти. Тази вечер някъде из града други четири човека осъзнават че са изтъпели и им се е отворило неочаквано забавление. Аз имах късмет, че картата ми не е блокирана. Все пак беше минало съвсем малко време. Те обаче ще имат по-голяма разправия.
В крайна сметка обаче, има и много по-страшни неща на този свят. Това минава в графата дребна досада.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments