Преди няколко седмици имах щастието да посетя Шри Ланка чрез екскурзия, организирана от ОнТравел.
Шри Ланка е едно място, което си струва да се види. Сравнително до скоро са водили война и едва от 2009 нещата са се успокоили. Чувството е, че мястото е все още първично и недокоснато от западния начин на мислене. Туристите са все още атракция и всички им се радват като на деца. Бедни са и се опитват да изкрънкат по някой долар при всеки възможен случай, но това лесно може да се преживее.
Природата: Има вода колкото искаш и навсякъде е зелено. Все още няма индустрия и усещането е, че все още е чисто. Щъкат животни, скачат маймуни, а храната расте по дърветата. Що кокосови орехи изпихме, не е истина.
Забележителностите: Нямат чак толкова много такива. Основните са една скала – Сигирия с останки от стара крепост, един храм на Буда с пещери и статуи, и друг храм – където се пази един зъб на Буда, един резерват за слонове.
Пътищата: Един от основните проблеми. Страната е малка и разстоянията не са големи. Преминаването на някакви 60 километра обаче отнема часове, защото пътищата са основно с по една лента в посока, а движението е меко казано “Брауново”. Има обаче някакъв колорит в хаоса който цари около автобуса с всичките тези таксита триколки (тук-тук), велосипеди и автомобили от всякакъв вид, род и състояние. Трябва да се отбележи, че макар и тесни, пътищата са без дупки. Може би, защото все пак времето е топло, без минусови температури и свързаните с тях свивания, разширявания и пукнатини.
Хотелите: Положението тук е въпрос на гледна точка. На пръв поглед, нещата са примитивни, но на втори прочит могат да се приемат като част от местния колорит. Всеки от хотелите в които бяхме имаше както силни страни, така и кусури.
– Клуб Палм Бей: Не е хотел в стандартния смисъл, а по-скоро прилича на вилно селище с много къщички със стаи за туристите, разположени насред парк с алеи и зеленина. Стаите бяха сравнително чисти и доста големи, а мебелите – средно архаични. Въздухът беше доста застоял, защото избягват да проветряват заради комарите. Какво да се прави, малария. В този хотел имахме щастието да се топнем в най-хубавия басейн, който някога съм виждал. Не че съм обикалял толкова много, но съоръжението беше наистина забележително и с много приятна температура на водата. За съжаление, хотелът се намира в средата на нищото и няма много забавления извън него, или пък място за разходки. Брегът на океана е точно срещу входа на хотела, но самият плаж не става за нищо, а океанът е много бурен и опитът за плуване би бил самоубийство. Храната беше прилична, но барманите бяха много фриволни с начисляването на бакшиши. Все пак, мястото не беше лошо.
– Сигирия Вилидж: Също хотелът се състои от къщички насред парк. Атмосферата тук обаче е повече като в джунгла, защото дърветата са по-високи. Част от концепцията на хотела е да има много животни. Непрекъснато прескачат маймуни, свирят птички, мярка се по някой гущер. Стаите са в леко селски стил, без много екстри, но все пак оставят приятно чувство. Липсваше телевизор, но честно казано, не би се вписвал в цялостната концепция. Басейнът не става, но пък има доста приятен център за аюрведа. Там се хванахме на приказка с един много симпатичен доктор, който много живо се интересуваше как оцеляват кравите ни през зимата когато няма паша. За съжаление, името му е почти непроизносимо, както имената на повечето хора там.
– хотел Топаз (Кенди): Нищо специално тук. Доста износен, но ок. Много беше забавна табелата на балконската врата, приканваща посетителите да не я оставят отворена заради маймуните.
Навсякъде храната беше сносна, като все пак трябва да внимава човек да не нацели лютото, щото тогава става страшно…
Хората: Симпатични и дружелюбни. Изглежда като да не са се отегчили още тълпите туристи. Става въпрос за обикновените хора, де. В туристическите центрове винаги гледат да те минат по двойната тарифа, та човек трябва да се пазари. Редовна гледка е минувачите да махат на туристите в автобусите. Много е забавно и някак – приятно.
ОнТравъл: Е, те тук нещата вече стават малко рошави. Факт е, че това беше най-ниската цена за тази дестинация. При тази компания обаче май винаги нещата изглеждат недоизпипани. Личи си, че бяха свършили доста работа покрай тази екскурзия, но все пак не се получи съвсем. След като внесохме всички пари за екскурзията и служителят във фирмата се кле, че повече пари няма да ни искат, една седмица преди заминаване ни сюрпризираха с по 45 евро на човек за горивни такси. Това не присъстваше на сайта им като евентуално увеличение, както е при офертите на други фирми и дойде като доста неприятна изненада.
За екскурзията имаше ангажиран чартър от “BH Air”, който ни откара и върна без прекачвания. Това супер, но впоследствие стана ясно, че целия екипаж на самолета е изкарал една седмица в Клуб Палм Бей на наши разноски. Някак оставя кофти вкус в устата когато го разбере човек. Както и да е, това ще го преживеем, защото сигурно и така полетът е бил по-евтин, отколкото ако го правехме с редовни линии.
Основният проблем беше с организацията и програмата. Първоначално обявената програма не се спази и в течение на екскурзията се промени неизброим брой пъти. Всеки случай, когато имам програма, аз лично искам да ми се спазва точно. За това съм платил и това очаквам. Още на заминаване получихме някаква “окончателна” програма, която беше почти наопаки с първоначално планираното, като беше изрязана една съществена част – 1-2 дни в най-красивото място на Шри Ланка – курорта Бентота. Обяснението защо това отпада беше сменено на няколко пъти – първо беше, че хотелите били под всякаква критика (???), след това беше, че трябвало да бъдем разпръснати на много места, а крайният извод е, че някой не си е свършил работата да организира престоя като хората. Не бих се учудил, ако въобще и не са имали намерение да ни осъществят тази част от екскурзията, или пък не са планирали финансовата част добре. В крайна сметка, имаше организирана половинчата екскурзия до Бентота с отиване и връщане за един ден, което беше много далеч от обявеното в плана на екскурзията.
Хубаво беше, че се паднахме на добър екскурзовод, който си харесваше работата и обясняваше интересно. Служителят на ОнТравъл също изглеждаше ангажиран. Това определено беше късмет, защото в някои от другите автобуси положението май не е било цветущо. Някои от другите туристи се оплакаха, че местният им гид бил перманентно напушен, а служителят на ОнТравъл отпрашил в последните дни за Малдивите на почивка.
В крайна сметка, цялостното усещане от екскурзията е добро. Най-вече заради положителната “вибрация” на самата Шри Ланка. Впечатленията от представянето на ОнТравел обаче са спорни. Не бих рискувал втори път с тази фирма заради неуредиците с организацията. Давам си сметка, че сме имали късмет в съответния случай. Щом обаче подробностите не се доизпипват по такъв начин, то като нищо нещата да се омажат много сериозно, а това е последното което човек иска, когато е на 9000 км от къщи.
============================
10.10.2012 Изглежда най-накрая са се заели с тази фирма, според репортажа на ТВ7 . Както се казва, крайно време беше.
11.10.2012 За съжаление, туристи в Турция също са пострадали, както пишат из сайтовете – Близо 40 български туристи изоставени в турски курорти
11.10.2012 Логичният завършек на цялата сага – Он Травел с отнет лиценз
Интересният въпрос сега е с какво име ще възкръснат тези образи, както обикновено става в нашата действителност. Времето ще покаже. Ако се добера до тази информация, ще публикувам тук.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments