Днес било деня на книгата (вече завчера)… Чете ли още някой, пише ли друг… Преди няколко месеца се оказах в чужда държава, без компютър и интернет. Ситуацията не зависеше от мен и беше голяма глупост, но това е друга история, която няма да разказвам.
За няколко дни нямах достъп до сайтовете за новини, до разните там фейсове, туитъри, reddit.com, engadget.com и всякакви други потенциални загуби на време. Имах обаче един бележник и химикалка и се забавлявах да записвам какво ми се случва със своя несъществуващ стил. Тромаво е с химикалка, но пък от друга страна поне човек сяда и го прави. Издържах така 2-3 дни, докато не изперках и не отскочих до съседния град, където беше най-близкия магазин за компютри. Идеята ми беше да продължа писателските опити на новопридобития слабоват лаптоп. Предполагам, няма смисъл да споменавам приказката за пътя към ада и добрите намерения. Щом се сдобих с машинката, веднага захапах скайпа и времето, което иначе използвах за писане на разни свои работи, бе пренасочено в друга, доста по-непродуктивна посока.
Изводът е, че ако на човек му е скучно и няма достъп до модерните благини, то в такъв случай може да получи шанс да преоткрие някое забравено просто удоволствие. Далеч по-приятно и бързо ми е да пиша на клавиатура, но същата тази клавиатура дава достъп до толкова много други безсмислени развлечения, които отвличат човека от така трудно уловимия съзидателен импулс. Ех, Господи, дай ми продуктивността на Людмила Филипова, и поне малко талант, пък ме остави след това да си троша главата :) Ама, то си е ясно, че Господ помага първо на тези, които си помогнат сами…
Цялата тази миниатюрна тирада май няма нищо общо с деня на книгата, но както и да е.
Ако пък искам да направя всичко съвсем хаотично, бих искал да кажа, че завиждам на гласа на този:
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments