Преди време ми попадна съвсем случайно връзка към една браузърна игра – Agar.io. Ужас! Това нещо е като хероин. Човек се пристрастява от една игра.
Концепцията е проста. Играчът стартира като малка топка, която движи с мишката. В полето на екрана има точки, с които да се “храни” и да става по-голям. Има и други топки, принадлежащи на останалите играчи, и тук започва веселото. Ако топката на човека до теб е по-голяма, то може да те изяде. Ако е по-малка, то ти може да я изядеш. С клавиша за шпация може да се разделиш на две и да се изстреляш в посоката на движение, и така да изненадаш/изядеш някой от конкуренцията. Ама, трябва да си прецениш размера, разделен на две, че да не се изненадаш неприятно. Така разделените твои две топки стоят една до друга. След време се обединяват отново.
Колкото по-голям ставаш, толкова по-бавно започваш да се движиш, и ти трябва повече време да обединиш раздвоените си топки.
По полето има разхвърляни разни топчести бодили. Докато си мъничък, може да се криеш под тях. Станеш ли обаче голям, то по-добре да не се наденваш на тях. Избухваш на много малки топчици и ставаш лесна плячка за останалите.
С клавиша “w” може да изхвърлиш малко маса. С нея може да храниш бодилите, докато се увеличат и накрая изстрелят нов бодил. Така може да изненадаш някой по-голям от теб. Може и да обменяш маса с други играчи, създавайки стратегически съюзи.
Това са правилата в общи линии. Останалото е безумно забавление, което има потенциала да гризе големи парчета време от живота на играещия. Ако вземе че потръгне, дадена игра може да се проточи с часове. Забавлението изглежда страшно безумно за страничния наблюдател, но драмата за играещия е изключителна.
Чудя се колко ли семейни скандали е предизвикала тази онлайн лудост. Аз имам в актива поне 2-3. По-добре обаче човек да играе Agar.io, отколкото да шмърка и да пие.
Предупреждавам, ако решите да пробвате, аз не нося отговорност :)
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments