Ако питате някой страдащ от констипация какъв е цветът на щастието, отговорът ще бъде само един – КАФЯВ. О, да… Размерът също има значение. Сложи го педя и половина, и щастието е пълно. Как започва една истински хубава сутрин – началото е лека болка, там някъде в ляво, на завоя. Първоначално неосъзната, малко по малко набираща сила, докато се превърне в зов. Параходна сирена. Нужен е коридор, посоката е една – към порцелановия телефон, а липсата на тоалетна хартия би била абсолютна трагедия. Кулминацията е бърза, а последвящото щастливо неколкоминутно безцелно блеене е необходимо, за да се осъзнае току що случилото се.
Та, това горното е така рядкото щастливо стечение на обстоятелствата. Реалността е къде-къде по-тъжна. Предполагам, всеки страдащ от тази досада си има своите трикове, за да влезе в необходимото състояние на духа и да изкара къртичето. То е нещо като летенето. Трябва да падаш, ама някак си да пропуснеш земята и тогава се получавало. Хем трябва да мислиш за него, ама хем да не се концентрираш прекалено, щото няма да стане. Тънка червена линия, батко. Пардон – кафява. Забелязал съм че тъмното помага, сумрака особено, малко страх също, чувството за неизвестност е направо като бутон. Преди време полу-безцелното цъкане на компа помагаше, после минах на солитаре на ПДА-то, после на висене на таванското помещение, ровенето в стари кутии с неизвестни боклуци дава ефект. Комбинации от тези също – мотане на тавана и играене на солитаре, солитаре на тъмно, на тъмно на тавана, на тъмно в мазето, ровене на боклуци в мазето, ровене в боклуци на тъмно в мазето. Да го вземат дяволите, човек трябва да е супер изобретателен, само и само да се изсере. Да не говорим, че си трябва време, а сума неща могат да се объркат – звънят телефони, любопитни роднини питат що аджеба се държиш като идиот. Разрушаването на концентрацията в решителния момент е пагубно и води до бясно раздразнение. Чудя се колко ли убийства са станали, само щото някой запечен са го изнервили в ключовия момент и му се е дръпнало лайното. Като знам колко е шантав света, сигурно са хиляди. Понякога фалове стават на самата финална права. Като да кажем да забравиш да пуснеш седалката на тоалетната и да седнеш директно върху порцелана. Класика. О, да, също така – забрави за секс сутринта, щото след това ще забравиш за тропане до вечерта.
Като заключение сигурно трябва да спомена, че перлата в короната трябва да е клизмата. Това обаче до момента не съм го правил. Дето е приказката, I’ll keep you posted…
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments