Този пост може да се стори обиден на някой, но това е напълно съзнателно. За него ме вдъхнови една персона, с която по стечение на обстоятелствата трябваше да ходим на театър. 20 минути преди представлението трябваше да обяснявам ударно къде точно се намира “Театъра на армията”. И това на човек, който живее в София от едно поне петилетка и половина. Разбирам, че на новодошлите в града не им е лесно. Трябва да се престрашат да излязат от познатата и домашна среда на Студентски град, да се докажат на работа, да изкарат достатъчно за квартирата, и не на последно място – да си намерят изгодна партия. Това всичкото отнема време, но все пак – обърнете внимание и на града, с който сте решили да обвържете бъдещето си. Покажете малко уважение към него, за да ви уважават и другите, за които София все пак значи нещо.
Започнете от Гугъл Мапс и научете основните квартали и големи булеварди. Излезте на разходка, ей така, и правете кръгчета. Започнете от една улица, въртете из преките, и в края на разходката се върнете в изходната точка, но от друга улица. Винаги съм си мислел, че щом човек може да прави свободно кръгчета в едно населено място, то тогава може да се каже че е започнал да опознава неговата география. Много по-готино е от това, да се върнеш точно по стария път. Някак, няма интрига. Друго си е да завъртиш. Може и да направите някоя снимка за Facebook междувременно, за да не сте капо. За кореняците е малко смешно, когато видят някой да се снима пред НДК, но хората по родните места ще оценят.
София може и да не е най-цветният град, но в центъра му има някоя и друга хубава сграда. Вижте къде са Софийския университет, Народната библиотека и влезте в Александър Невски.
Важно е да знаете къде е Народното събрание, Президенството и Министерския съвет. Все пък, трябва да сте наясно къде да хвърляте развалени яйца и домати когато управляващите се направят на маймуни за пореден път.
За съжаление, мавзолеят на Георги Димитров вече го няма, но срещу него се намира Националната художествена галерия. Ако си спомняте картините от учебниците в началното училище, е, те повечето се намират там. Струва си да ги видите в оригинал. Малко по-надолу по посока на Народното събрание е Природонаучния музей. То са камъни, препарирани пеперуди и екзотични животни. Спокойно може да се прекара половин ден там, за сметка на разходката в мола.
И така, опираме до театрите. В центъра на София, в едно каре от един квадратен километър, че и по-малко, се намират всички по важни театри – Народния театър, Кукления, Сълза и смях, Театъра на армията, 199, Сатиричния, Учебния на Натфиз, Театър възраждане. Малко по-встрани са театър София, Сфумато и Младежкия. Значи, не казвам да ги посетите всичките. Поне обаче им научете адресите, за да не ставате за смях. Както с всяко нещо, не всяка постановка ще допадне на всеки. Трябва обаче да се пробва по някое представление от време на време, за да не се губи тренинг. Горният лист въобще не е изчерпателен. Има и Опера, и Музикален театър, и какво ли още не.
В листата за напреднали са Националния исторически музей и Военно-историческия. Добре си беше първия, когато се помещаваше в сградата на Съдебната палата на пъпа на София. Сега обаче го запокитиха под Бояна, отвъд Околовръстното. Е, стига се и с транспорт, но си е пътешествие със закуска. Военно-историческия пък го забиха на Ситняково, но ако знаете де е Сердика мол, и него ще го намерите.
По-нагоре споменах Бояна, а там има и Боянска църква. Де що има японец да дойде в Бг, ходи да я снима, а те знаят какво правят.
Ако сте изчели горното – супер. Ако ме псувате – не ми дреме. Когато обаче ви мине яда, че някой си е позволил да ви казва какво да правите, пробвайте да излезете малко от релсите “мол-кафенце-кинце-бутиче” и кой знае, може и да ви хареса.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments