Обикалям родното и чуждо Интернет пространство от годините, когато 33.6 kbps модемите бяха голяма работа. Ежедневно ми се набива контраста между родната тълпа и потребителите от чужбина. “Троленето” по българските форуми е стандартно поведение. Всеки е готов да захапе другия. Тече един непрекъснат процес на доказване кой  е “по-по-най”. На приказки… На дела обаче нищо не се вижда. Хората само си говорят, но там си и остават. Не се вижда нищо съзидателно. Липсват дребните, красиви неща, създадени просто така, за да ги има. Наистина е криза, наистина животът е труден, но бива ли човек да се ограничава само с това да чопли нещо по апартамента или най-много – по колата. Дребната, дори и безсмислена красота винаги е резултат на някакво търсене. Има ли пък търсене, то в повечето случаи нещо бива намерено. По долу копирам няколко снимки, които са ми направили впечатление в последните месеци:

1. Дребни скулптури от издълбани пастелни боички:

2. Красота, скрита в един молив:

3. Черупки от яйца:

4. Преследване с радиоуправляеми колички:

Мисля си, че ако човек държи съзнанието си будно и търси красивото в такива дребни, ежедневни неща, някак по-лесно ще му дойде идеята да отлюспи слой от един ред въглеродни атоми и да види какво би излязло от цялата работа.

share button

Comments

comments

Powered by Facebook Comments