Има една група от автори, издавани от Бард, които пишат там разни приключенски романи/трилъри и много ми се сливат като имена – Клайв Каслър, Линкълн Чайлд, Престън Дъглас и т.н. Е, напоследък реших да пробвам един от тях – Матю Райли. Та, подхванах и изчетох второто му произведение, наречено Експлозивно. Разбира се, както повечето четива от подобен тип, това си е пълна фантастика, където реализмът си е взел почивен ден и отпрашил за алкохолен уикенд на Слънчев бряг. Но пък, би било безотговорно човек да очаква нещо по-различно. Все пак, това си е лековата, булевардна литература, без някакви претенции.
Една част обаче ми се стори съвсем не на място. В един от епизодите от книгата, ято избесняли косатки транжираха няколко човека в един подземен басейн на Антарктида… След като книжката вече беше заминала по посока умствено рециклиране и последващо забравяне, все пак реших да проверя във всезнаещия Гугъл дали все пак тези животни нападат хора. Никога не бях чувал/чел за такива случаи и това ми се стори малко странно.
Оказа се, че на практика дивите косатки никога не нападат хора. Напротив, дори се държат приятелски и са склонни да играят и комуникират. Макар и да сме им подходящи като размер за закуска, нападения в природата не са регистрирани. Учените спорят дали причината е, че не сме им вкусни, или пък че ни усещат като разумни същества и се проявяват като доволно културен вид и не ни нападат. Има доводи и в двете посоки. Тези животни били доста придирчиви по отношение на храна. Направо подминавали недостатъчно угоената сьомга, щото им било под достойнството да я сложат на масата. Може би, същото е и с хората. Е, случвало се да погнат човек, но бързо се отказвали, щом станело ясно че не е тюлен.
В същото време, показвали достатъчно сложни взаимоотношения, за да може да се предположи, че могат да ни възприемат като нещо повече от храна. Били наблюдавани елементи на култура, комуникация между групи, и дори погребение. Щом някой може да осъзнае смъртта като категория, то и идеята че безразборното убиване не е добро нещо може би също не е далече.
Единствените нещастни случаи били на загинали треньори в увеселителни паркове, но и там било по скоро въпрос на игра, отишла прекалено далече, или пък недоволство от отнетата свобода. Нещо, което аз лично бих разбрал напълно.
Всеки случай, ако се върна на прочетената книжка, то този автор си е дал прекалено голяма волност. Мога да приема доста авторски измислици, но така изкуствено да се демонизира един приятелски настроен животински вид, това някак не ми се струва морално…
Статията от която черпих данни за горното се намира на следния адрес.
Това пък е едно забавно видео, на което една косатка имитира шума от двигател на моторна лодка:
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments