Години минаха в търсене, докато най-сетне стигнах до истината. Две десетилетия всеки опит да пия боза беше свързан с откровено отвращение. То не е аспартам, то не е консервант. Надписът на стандартната боза в магазина е малък филм на ужасите.
В крайна сметка, един ден решението дойде. Почерпиха ме с Гушанска боза и слънцето отново светна. Няма го онзи нагарчаш вкус от изкуствените подсладители, от който гърлото се дразни. Влиза благо и те кара да искаш още и още. Едно забравено удоволствие, възкръснало за нов живот. Ако пък човек я остави да постои в хладилника някой и друг ден, то питието “тръгва” и става резливо по онзи характерен начин. Това обаче е трудно постижимо – прекалено бързо свършва и кой да ти я чака. Лошото е, че доста трудно се намира. За момента съм я засичал единствено в Lidl. Другите магазини или още не са се усетили, или се страхуват, че няма да могат да я продадат. Все пак, малко по-скъпа е. Тук обаче има един тънък момент. Гушанската боза бива два вида – с червена и с жълта капачка. Истината се намира в бутилката с жълта капачка. Червената капачка е по-евтина, но и със стандартните гадории – изкуствени подсладители и консерванти. Хората обаче не са глупави. Първо изкупуват жълтите капачки, а червените залежават и се “червят” в ъгъла.
Надеждата ми е повече фирми да се усетят къде е истината и търсенето. Малко по малко хората се научават да търсят качествения продукт, пък макар и малко по-скъп. Дали ще дойде ден, когато ще успеем да изринем евтините имитации за сметка на забравеното старо качество?
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments