Ами, имам Facebook, имам разни добавени приятели и познати, но НЕ ИСКАМ ДА ПИША ТАМ. Имам непоносимост към това да разголвам душевна анатомия на публично място. Спомням си точния момент, когато анти-социалността ми избуя и взе превес. Трябва да е било преди няколко десетилетия. Стоях в ъгъла на един двор, някъде далече. Видях един съсед в двора отсреща, но той не ме видя. Преди това със сигурност щях да викна и да кажа “Здрасти!”. Този ден обаче полу-или-съвсем съзнателно избрах да оставя съседа да отмине, а аз просто да го наблюдавам. Длъжен съм да отбележа, че не ме преследват картини как му прерязвам гърлото, или пък му разпилявам вътрешностите. Не ме влече. Просто не искам да хабя душевна и емоционална енергия, за да влизам в small-talk от типа “как си”, “що си” и “какво прави еди кой си”.
Същото важи и за Facebook. Харесва ми да бъда информиран какво се случва, но да остана скрита лимонка за останалите и да ги държа в неведение за това, което се случва в главата ми. То, не че и някой се замисля, но така ми е приятно. Ще се полаская все пак ако някой се зачуди какво си мисля за него, и дали искам да му пръсна тиквата, или да го изтаковам. Допада ми да си поствам излиянията в едно такова място, където никой не ме знае и никой не ме чете. Разбира се, нищо в мрежата не е напълно анонимно. Просто достъпът до самоличноста е или по-лесен, или по-труден. Със сигурност хостингът ми знае кой съм, но останалите хора – не, и чувството е приятно. Един от многото призраци, бродещи из мрежата…
Между другото, кефи ме, че WordPress пази draft-ове. Не че това има някаква връзка, но пък коя е казал, че трябва да има…
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments