Гледам тия дни една реклама на Handy, в която “бардът с китара” Жорж Ганчев рекламира едно телефонче Nokia Asha 311. Да ме прощават финландците, но е доста бозаво това творение. Пипнах го преди време и ме хванаха нервите на втората минута. Това обаче е съвсем отделна история. Въпросът е за самия Жорж Ганчев… Всеки път като го видя, започвам да се чудя над следния парадокс – дали е толкова умен, колкото е луд, или е толкова луд, колкото е умен. Всеки случай, за да стане някой известна физиономия на една цяла нация, колкото и малка да е нашата, все пак се изисква някаква способност. Другата възможност е да е някакъв вид перверзен Форест Гъмп, който има способността винаги да се появява на точното място, в точното време. Всеки случай, обаче, феноменът ЖГ е факт. Всеки го знае, всеки го познава, а той като да не живее чак толкова зле.
Факт е единствено стрелата в задника му, получена в онзи евтин филм от 80-тте, Red Dawn. За всичко останало историята е в мъгла.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments