/Това е нещо на което попаднах преди време. Направи ми изключително впечатление и го преведох на български/
ПЪТУВАШЕ към къщи когато умря.
Беше автомобилна катастрофа. Нищо забележително, но определено фатално. Остави жена и две деца. Беше безболезнена смърт. Екипът на “Бърза помощ” направи всичко възможно, но напразно. Тялото ти беше толкова потрошено, че така беше по-добре, повярвай ми.
Тогава ме срещна.
“Какво, … какво стана?”, попита ти. “Къде съм?”
“Ти умря”, казах аз. Нямаше смисъл да го увъртам.
“Имаше камион, … той занесе…”
“Аха”, казах аз.
“Аз, … аз умрях?”
“Да. Не се коси обаче чак толкова. Всеки умира”, казах аз.
Ти се огледа наоколо. Намирахме се насред нищото. Само ти и аз. “Какво е това място?”, попита ти. “Това ли е задгробния живот?”
“Горе-долу”, казах аз.
“Ти Бог ли си?”, попита ти.
“Да”, отговорих аз. “Аз съм Бог”.
“Децата ми…, жена ми”, каза ти.
“Какво за тях?”
“Ще бъде ли всичко наред с тях?”
“Въпросът ти ме радва”, казах аз. “Ти току що умря, а основното ти притеснение е за семейството. Това е хубаво.”
Ти ме погледна с учудване. За теб аз не изглеждах съвсем като Господ. По-скоро като обикновен мъж. Или жена… Някаква неясна властна фигура. Нещо като учителя ти в началното училище, но далеч не и Всевишния.
“Не се притеснявай”, казах аз. “С тях всичко ще е наред. Децата ти ще те запомнят по възможно най-хубавия начин. Те не са имали достатъчно време да натрупат каквито и да е лоши впечатления за теб. Жена ти ще плаче на погребението ти, но вътрешно ще бъде облекчена. Ако искаме да бъдем честни, бракът ти вече се разпадаше. Ако ще е някакво утешение, жена ти ще изпитва голяма вина заради това чувство на облекчение.”
“О”, каза ти. “И така, какво се случва от тук нататък? Дали следва да отида в рая, ада или нещо подобно?”
“Нищо подобно”, рекох аз. “Ще бъдеш прероден.”
“Ах”, възкликна ти. “Значи будистите са били прави!”
“Всички религии са прави в някаква степен. Повърви с мен.”
Ти ме последва и ние тръгнахме през празнотата. “Накъде отиваме?”
“Нямаме определена цел”, рекох аз. “Просто е по-приятно да ходим докато си говорим.”
“И така, какъв е смисъла?”, попита ти. “Когато се преродя, аз ще бъда като празна дъска, нали. Бебе. Целият мой опит и всичко което съм направил в този живот няма да има никакво значение…”
“Не съвсем!”, казах аз. “В себе си ти носиш цялото знание и опит от всичките твои предишни превъплъщения. Просто не си спомняш в момента.”
Спрях се и те хванах за раменете. “Душата ти е много по-внушителна, красива и огромна отколкото би могъл да си представиш. Човешкото съзнание може да побере само мъничка частица от това което наистина си. То е като да потопиш пръста си в чаша с вода, за да видиш дали е топла или студена. Ти поставяш мъничка част от себе си в съда, и когато я изкараш, вече си получил цялата необходима информация съдържаща се в него.
Ти си бил в това тяло за последните 48 години и все още не си се отърсил от него, за да успееш да усетиш цялото си съзнание в пълнота. Ако постоиш достатъчно време тук, то ще започнеш да си припомняш всичко. Няма обаче смисъл това да се случва между всеки живот. ”
“Колко пъти съм се прераждал тогава?”
“О, много пъти. Изключително много. Във всякакви различни хора.” казах аз. “Този път ще се преродиш в китайско селско момиче през 540 година от новата ера.”
“Чакай, чакай!”, изуми се ти. “Изпращате ме назад във времето?!”
“Технически погледнато, да. Времето, както го познавате, съществува само във вашата вселена. Нещата са доста различни там, от където идвам.”
“От къде идвате?”, попита ти.
“Е, да,” обясних аз, “определено идвам от някъде. От някъде другаде и там има други като мен. Знам, че би искал да знаеш как е там, но честно казано, няма да разбереш.”
“О,” каза ти, леко разочарован. “Но почакайте, ако бъда прероден в по-ранен момент, то аз може да срещна друга версия на себе си на даден етап.”
“Разбира се. Случва се постоянно, но няма как да се разпознаете, защото всеки отделен живот няма съзнателен спомен за останалите.”
“Какъв е смисъла тогава?”
“Ама ти сериозно ли?”, попитах аз. “Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли това прекалено банално?”
“Е, струва ми се уместен въпрос.” продължи упорито ти.
Погледнах те в очите. “Смисълът на живота, причината да създам тази вселена, е да ти дам възможност да се развиеш.”
“Имате пред вид човечеството? Искате ние да се развием?”
“Не, само ти. Създадох цялата вселена за теб. С всеки нов живот ти растеш, съзряваш и ставаш по-голям и развит интелект.”
“Само аз? Ами какво става с всички останали?”
“Няма никой друг. В тази вселена сме само аз и ти.”
Ти ме погледна невярващо. “Но всички останали хора на Земята…”
“Все ти – твои различни превъплъщения.”
“Чакай, чакай! Аз съм всички?”
“Вече започваш да разбираш”, казах аз и те потупах окуражително по гърба.
“Аз съм всяко човешко същество, което някога е живяло?”
“Или което ще живее в бъдеще, да.”
“Аз съм Абрахам Линкълн?”
“И Джон Уилкс Буут, също.”, добавих аз. (убиецът на Линкълн)
“Аз съм Хитлер?” възкликна ти ужасен.
“Ти си и милионите които е убил.”
“Аз съм Исус?”
“Да, също и всеки негов последовател.”
Ти се умълча замислен.
“Всеки път когато измъчваш някой,” казах аз, “ти измъчваш себе си. Всеки твой акт на доброта отново е насочен към теб. Всеки щастлив или тъжен момент който някога е изпитан, или ще бъде изпитан, е преживян от теб.”
Ти мълча дълго време.
“Защо?”, попита ме ти. “Защо е всичко това?”
“Защото някой ден ти ще станеш като мен. Това е което си ти. Ти си част от моя вид. Ти си мое дете.”
“Наистина ли!”, възкликна ти удивен. “Значи и аз съм Бог?”
“Не. Все още не. Ти си зародиш. Все още растеш. Щом преживееш всеки човешки живот, живян във всеки минал, настоящ и бъдещ момент от времето, то ти ще си пораснал достатъчно, за да се родиш.”
“Значи,” замислено каза ти, “цялата вселена е просто…”
“… едно яйце”, казах аз. “А сега е време да продължиш напред към своя следващ живот.”
И те изпратих напред по твоя път.
======================================
08.10.2015: Анди Уиър е автор и на сега нашумялата книга “Марсианецът”. Тя е основа на филма със същото заглавие, който в момента върви по кината. И книгата, и филма са в ToDo листа ми, но да видим кога ще им дойде времето.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments