Една банка умира. Сиреч, умират я от вътре. Крадат си я по малко, или по много. Тя обаче е толкова голяма и толкова обикновени хора имат пари в нея, че ако падне, ще настане голяма патаклама. Като резултат държавата си трае, не предприема никакви мерки на контрол и не дава дума да се издума. Щото, ако я изпуснат, хората ще излязат на улицата и от кумова срама ще трябва да падне някоя зелка. Тръгне ли поне малко да упражни контрол, всичко ще излезе наяве. Да не говорим колко ли хора от властта са на хранилка.
Резултатът от горното е, че керванът си лае, а кучето си върви. Статуквото се пази със зъби и нокти, пък дано горещия картоф остане за следващите на власт. Собствениците на банката най-вероятно това супер ги устройва, защото могат да си развяват байрака и да си крадат на воля. Накрая все някой ще издърпа банката от дупката, а собствениците ще си развяват байрака на някое приятно островно кътче.
За обикновените хора остава чувството на обреченост и отчаяние от безумието, което се разиграва пред очите им. Ситуацията е пак “пирамини-фараони”, но вече балъците са за милиарди.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments