Gorilla Glass, Audi A2 и въобще, безидейност отвсякъде…

Posted by & filed under .

Напоследък ме гони липса на желание да изразявам себе си. Или пък, въпросът не е в липсата на желание, а в липсата на какво да изразявам. Сигурно затъпявам, кой знае. Нали, казват, че това неминуемо се случва с възрастта, но старите кучета компенсирали с опит. Докато решат да ги приспят, предполагам…

Иначе, от доста време ме тормози въпроса за скъпите и лъскави телефони с това така модерно предно стъкло от Gorilla Glass. Мотая се в среда, в която на един два месеца някой прави дебют с поредното лъскаво нещо, чиято батерия кара по-малко от ден, и което е по-мощно от компа ми от преди пет години. Да не говорим, че най-първата ми машина пред него изглежда като часовник с течни кристали и бутончета за калкулатор (леле какъв хит бяха навремето). В един от всеки два случая след средно два месеца, въпросните телефончета се оказват с необратимо напукан дисплей, резултат от неизбежното изпускане върху твърда повърхност. Разбира се, въпросните джаджи са толкова тънки и high-tech, че за смяна на дисплей и дума не може да става. Е, има някакви инструкции по разни видеа в YouTube, но всичко е с уговорка “на ваша отговорност” и “вероятността да не стане е огромна”. И какво, много по-уместно е човек да си купи нов за поредната сума от няколко-стотин лева.

На този фон се чувствам доста доволен със сравнително евтиното си телефонче, което пак е смарт и не изкарва повече от два дни, но все пак дисплеят е покрит с добрата стара, драскаща се, но сравнително здрава пластмаса. Напоследък и двете котки са придобили вредния навик да бутат неща от нощното шкафче, когато изгладнеят през нощта и решат че искат внимание (разбирай – храна). Предполагам, ако машинката беше с Gorilla Glass екран, вече отдавна да е заминала. Е, то, и ние вече придобихме навика да си държим имуществото на земята нощем. Все още предстои да измисля как да ги отуча от този вреден навик да бутат неща.

Като част от днешния пост смятах да коментирам и предимствата на три-пластовата тоалетна хартия пред тази с четири пласта. Първата ми се струва оптимален вариант, а втората – тотално разхищение на боровинки. При моята любов към кенефните теми обаче си мисля, че за това може и да съм писал някъде, а не ми се търси.

Като едно друго полу-повторение, ще се върна към едно свое наблюдение от 2013 г., в което отбелязвах, че София се е напълнила с Мерцедеси от един конкретен модел. Е, очевидно сега е момента на Audi A2. Изведнъж започнаха да изникват под път и над път. Сигурно и на тях им е паднала цената до там, че да станат достойни за нашите надупчени пътища. Виж, интересното обаче е дали при тези малки размери може да им се сложи газова бутилка. Малките бомби са винаги по-кокетни от големите. Това е интересно. Ще взема да поразгледам :)

сподели ме

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

You must be logged in to post a comment. Log in