Всичко което ще кажа предполага, че някъде там има смисъл от цялото съществуване. Въобще, ние сме свикнали да търсим смисъл във всичко. Плаши ни мисълта, че всъщност такъв може въобще и да няма. Аз ще кажа, че вероятността да идваме от тъмнината, и да отиваме обратно към нея е 50/50. Както е приказката, никой не се е върнал да каже.
И тъй, какво си мисля че е станало там някъде в началото на времето? На Господ му е било скучно… Той е можел всичко, да бъде навсякъде и по всяко време. Предполагам, това зверски омръзва. Все едно, да имаш всички козове, във всяка игра, всички cheat-кодове. Досада. Няма интрига и неминуемо омръзва. Ето защо той е решил да направи нещата по интересни. Направил е материята с всичките нейни ограничения. Застопорил я във времето и пространството. Ограничил скоростта на светлината. Накарал коня да върви г-образно, офицерът по диагонал, а пешката – с една стъпка напред.
Накрая създал живите същества и сложил по малко от себе си във всяко от тях. Пуснал ги на шахматната дъска и ги противопоставил едни на други. От този момент тече една огромна игра на роли и сигурно той много се забавлява. Ние от своя страна си мислим, че сме важни. Разбира се, всеки човек е център на своята си малка вселена и вярва, че всичко ще се нареди добре за него в края на краищата. Остатък от Божията частица, най-вероятно. Всеки ден обаче е едно потвърждение, че отделният човек е без значение. Едни имат късмет, други ги блъска камиона на пешеходната пътека, трети пък имат късмет че ги блъска камиона, защото това което иначе ги чака е още по-лошо. Важна е обаче само играта, статистиката, крайния резултат. Отделният човек се размива в масата.
Често се чудя дали Той все още се забавлява на играта или вече и тя му е писнала. Единствената надежда би била ако след края всичко се връщаме обратно в онова масивно съзнание, от което сме се откъснали. Така би било честно, но на този свят честно няма. Нищо чудно да сме просто копия, примитивна емулация на част от неговата мисъл, достатъчно способни да се движим по дъската, но не достатъчно достойни да се върнем там от където всичко е започнало.
Някой беше казал, че няма рай за счупените компютри. Един Господ знае дали има рай за счупените души.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments