Чудя се дали в тази държава е останала поне една марка лимонада, която да я правят с истинска захар… Случи ми с напоследък да поръчам това питие един-два пъти. Етикетът на бутилката в общия случай е един малък филм на ужасите. То не са Е-та, подсладители, източници на фенилаланин и подобни. Общо-взето, дребни букви, но голяма вреда. Искам си обикновената, стандартно вредна захар, а не изперкалите подсладители. Нали обаче трябва да е евтино и отровно. Конкретната марка лимонада беше Party Club, на някаква фирма от пловдивско. Да се таковам у главата, но забравих да снимам етикета на това произведение. Обещавам, че като ми попадне следващия път, ще поправя тази грешка и ще актуализирам постинга.
Другото нещо, което ми прави впечатление напоследък, е гениалният начин да ти вземат два лева за литър газиран портокалов/лимонов сок. Просто трябва да му сложиш малко бира вътре, някакво пренебрежимо количество алкохол, гръмко име като “Каменица Фреш”, “Ариана Радлер”, или “Шуменско Туист”, и хайде готово. Съставът на последното включва лимонена киселина, натриев цитрат, аромати, стабилизатор локуст бийн гума, аскорбинова киселина и бета каротен и т.н. Всяко от тях си има кореспондиращо “Е”, но то мистериозно е пропуснато за сметка на цялостното наименование на съставката. Дали защото е алкохолно питие, а пък там нещо минават покрай капките. Тук има нещо гнило, но си признавам откровено, че не съм запознат с директивите на ЕС и не ми се занимава да правя голямо проучване.
Допълнителното гениално в маркетинговия замисъл е, че можеш да се пишеш готин и “парти”, като в същото време реално пиеш маскирана “Фанта”. Всеки който не обича алкохол (както моя милост) най-вероятно приветства концепцията. Е, тези които възнамеряват да се начукат сигурно не са толкова доволни, но това си е техен проблем. За тях обаче си има твърд алкохол.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments