Поради някакво стечение на обстоятелствата, тези дни гледах доста новини от Великобритания. Все се улучваше така, че по телевизията се въртяха техните канали на английски. Освен представянето на новата щерка на принца, другата основна тема беше изборите за парламент в UK. Навсякъде е едно и също. Дойдат ли избори, приказват до дупка за тях, докато накрая ти се прииска да бливнеш.
Изборите обаче преминаха. Консерваторите спечелиха мнозинство. Не че особено ми дреме. Интересното е обаче за останалите. Трима партийни лидери на загубилите партии моментално си подадоха оставките. Без увъртане, без бавене. Колко ярък контраст с нашата политическа действителност, където на пресконференцията след изборите всеки разправя как уж е спечелил и е станал морален победител, въпреки очевидните негативни резултати. На гея, който ходи по голяма нужда, му трябваха незнам си колко години да си признае, че не го бива за нищо и да напусне ръководния пост. Какво безочие, но кокала си е кокал. Не се изпуска лесно.
Няма да се впускам в някакви анализи на политическите прилики и разлики между двете държави. Нямам съответните политически познания да го направя, но горното нямаше как да не ми се набие. Може би след 100-200 години и нашата политическа класа ще придобие стил и достойнство. Яка ни душа до тогава.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments