Ако трябва да съм честен, не съм почитател на Дейвид Бауи. Харесвам някои от нещата му, но повечето са ми трудно смилаеми. Това, разбира се, говори по-скоро за мен, отколкото за него. За мен той винаги ще си остане магьосникът с глем-рок визия от филма на Джим Хенсън “Лабиринт”. Има обаче нещо друго, което ме кара да усещам липсата на този човек. Може и да не разбирам музиката му, но нямам съмнение, че той действаше като вдъхновение на много други творци, които вече наистина ми допадат. Макар и да не беше точно мой любим, действаше успокоително, че той е някъде там, мисли, работи и създава нещо ново. Сега обаче вече го няма. Остава наследството му, разбира се, но никога няма да има нещо ново. Това оставя едно такова чувство на самота в душата, защото един творец си отиде, а на хоризонта някак не се задава друг такъв.

Ето две от любимите ми изпълнения от “Лабиринт:

А тук е и Дженифър Конъли:

бутони към социални мрежи

Comments

comments

Powered by Facebook Comments