Я пък аз! Взех че преведох статия. Колко несвойствено за мен. Направи ми впечатление обаче и реших да плясна един превод тук. Разправя се за това, как в миналото имали доста по-шантав начин на спане. Няма смисъл да преразказвам. Авторът го е написал по-добре от мен. Оригиналната статия се намира на сайта slumberwise.com. Предполагам, авторът няма да има нищо напротив, че съм му превел творението. Запазил съм всички линкове в текста, щото тъй ми се струва правилно. Enjoy:[quote style=”1″]
ОК, може би вашите дядо и баба са спели както вас. Вашите пра-родители и пра-пра-родители също. Стигнем ли обаче до ХIХ век, сънят започва да изглежда доста по-различно. Нашите предшественици са спели по начин, който за модерните хора може да се стори доста странен – те спели по два пъти. Вие можете също.
Историята
Съществуването на двуразовото нощно спане било първо открито от Роджър Екрих, професор по история в Политехническия институт във Вирджиния.
Проучванията му разкрили, че ние не винаги сме спели плътно по осем часа. Напротив, спели сме на два по-кратки периода, които сумирани формирали общо по-дълъг период от нощта. Този период бил дълъг около 12 часа. Започвал с първия сън, продължаващ от три до четири часа, будно време от около 2-3 часа, и накрая отново сън до сутринта.
Свидетелства за това са разпръснати из литературата, съдебни документи, лични записки и други запазили се източници. Изненадващото е нетолкова че сме спяли на два интервала, а по-скоро факта че практиката е била толкова широко разпространена. двуразовото спане било стандартния, общоприет начин на поведение.
Екрих казва: “Любопитен е не броя на свидетелства, а начина по който хората се отнасят към това поведение – като нещо напълно в реда на нещата.”
Английски доктор пише, например, че идеалното време за учене и съзерцание е между “първия сън” и “втория сън”. Чосър разказва за герой от Кентърбърийските разкази който отива в леглото след нейния “първи сън”. Обяснявайки защо работническата класа зачева повече деца, доктор от ХVI в. обяснява че те обикновено правят секс след техния “първи сън”.
Книгата на Екрих Day’s Close: Night in Times Past е пълна с такива примери.
Какво обаче са правели хората през тези междинни будни часове? До голяма степен, каквото бихте предположили.
Повечето стояли в техните легла и спални, понякога четяли, а много често използвали времето за молитви. Религиозните наръчници включвали специални молитви, предназначени за тези междинни часове.
Други хора пушели, приказвали със своите партньори или правели секс. Някои дори били доста активни и си ходели на гости по съседски.
До колкото знаем, тази практика отмряла с времето. Екрих отдава това на навлизането на уличното осветление, впоследствие на домашното осветление и на популярността на кафенетата (?). Авторът Крейг Кословски предлага допълнителна теория в своята книга Evening’s Empire. С навлизането на повече улично осветление, нощта спряла да бъде владение на престъпници и маргинали, и се превърнала във време за работа или социални контакти. Така с времето хората започнали да приемат двуразовия сън за безсмислен разход на време.
Всеки случай, скоро след началото на 20-ти век, практиката на двуразов сън изчезнала от общоприетото поведение.
И така, до някъде около 1990-та.
Науката
Двуразовото спане може и да е отживелица, но склонност към такова поведение все още се забелязва у съвременните хора. Възможно е наличието на вроден стремеж към два съня при наличието на съответни условия.
В началото на 90-тте, психиатърът Томас Вер от Националния институт за умствено здраве провежда изследване на фотопериодичността (излагане на светлина) и нейното влияние върху моделите на сън.
В своето изследване, 15 човека прекарали четири седмици при изкуствено ограничена продължителност на дневна светлина. Вместо да стоят будни и активни стандартните шестнадесет часа на ден, участниците ги редуцирали до десет. Останалите четиринадесет часа те прекарвали в затворена, тъмна стая, където спели и почивали възможно най-дълго. Това имитира дните в средата на зимата, когато денят е къс, а нощите – дълги.
Първоначално участниците спели на дълги отрязъци от време, наваксвайки изгубения сън, така присъщ на модерните хора. Когато обаче успяли да наваксат изгубеното от миналото, странни неща започнали да се случват.
Те започнали да спят по два пъти.
В продължение на дванадесет часа, участниците типично започвали с 4-5 часов сън, после се будели за няколко часа, и накрая заспивали отново до сутринта. Общото продължение на съня не надхвърляло осем часа.
Междинните часове на нощта, помежду двата съня, се характеризирали с необичайно спокойствие, наподобяващо медитация. Не трябва да се бърка с така познатото ни нервно среднощно въртене. Участниците не се стресирали от факта дали ще заспят отново, просто използвали времето за релакс.
Ръсел Фостър, професор по (circadian) неврология в Оксфорд, посочва че и при стандартните модели на сън, събуждането в средата на нощта не бива да е повод за тревога. “Много хора се събуждат през нощта и изпитват паника,” споделя той. “Аз им казвам, че това е остатък от навика за двуразов сън.
Този модел на сън е постижим и извън научните опити, но изисква промяна на нашия модерен, електрически стил на живот. Любопитният Дж.Д.Мойер направил точно това. Той и семейството му съвсем съзнателно прекарали цял месец без електрическа светлина.
През зимните месеци това означавало доста тъмнина и много сън. Мойер пише “ Стандартно си лягах много рано, от рода на 20:30 и после ставах към 02:30. Първоначално това беше смущаващо, но след това си спомних че този модел на сън е бил много разпространен във времената преди електрическото осветление. Когато това се случеше, обикновено четях или пишех на светлината на свещ за около час-два и след това отивах обратно в леглото.”
Мойер не се е опитвал съзнателно да повтори модела на сън на нашите предшественици. Това просто се случило като резултат от многото тъмни часове.
Дали си струва да съживим модела на двата съня?
Независимо от това че историята показва че двуразовия сън е бил много разпространен, а науката сочи че при определени условия такова поведение е естествено, все пак няма никакви доказателства че този модел на сън е по-добър. Двата поредни съня могат да ви оставят с чувството че сте по отпочинали. Това обаче може да се дължи на факта, че вие съзнателно си давате повече време за почивка, отпускане и сън. Отношението към стандартния осем-часов сън може да доведе до същия резултат.
Също така, двуразовият сън изисква доста тъмнина, която обикновено е възможна природно през зимните месеци. По-голямата продължителност на дневната светлина през лятото и другите сезони би направила двуразовия сън доста трудно постижим, ако не и напълно невъзможен.
Възможно е двуразовият сън да е просто начин за справяне с дългите, студени и скучни зимни нощи. В днешно време това не е необходимо. Докато отдаваме на нашия сън необходимото време и респект, то стандартните осем часа биха били напълно достатъчни.
Следващият път обаче, когато се събудите в два сутринта, просто си спомнете вашите пра, пра, пра, пра, пра баба и дядо. Те са правели така всяка нощ.
[/quote]Забавно, нали :)
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments