Спанак с картофи в Сатирата

Posted by & filed under .

“Спанак с картофи” в Сатиричния театър е класически случай на постановка, набедена че е хубава. Всички приказват колко е супер, билетите се купуват месец преди датата, скъпи са и свършват в деня, в който са пуснати. В края на представлението обаче, човек стои и се чуди каква точно беше тази простотия, която току що е гледал. Рядко съм чувствал отвращение от аплодисментите в края на дадена постановка и доста трудно се насилих да плясна няколко пъти, че да не е без хич. Все пак, актьорите играеха що-годе добре.

Сюжетът представлява дребните интриги, които се въртят в съблекалнята на тримата футболни съдии. Актьорите са само трима – Юлиян Вергов, Владимир Карамазов и Захари Бахаров. Наличието на толкоз много роден сексапил предполагам обуславя и предимно дамската публика, присъстваща в салона и оплезила език до капачките на токчетата. Както казах, актьорите си вършат работата добре, пред вид на материала, който им е даден. Юлиян Вергов е главния съдия, очевидно заможен и с добра работа, стремящ се към работа във ФИФА, но също така, мамино синче и примадона, в конкретния случай – страдащ от стомашно разстройство. Владимир Карамазов е бивш футболист, дълбоко страдащ от факта, че са го понижили в страничен съдия. Много добре изгражда образа на ниско-интелигентен простак и интригант на дребно. Захари Бахаров е с най-облагодетелствания образ от сценария. Алкохолизиран страничен съдия с неясни основни доходи, с разбито сърце и пишещ стихове, махмурлия и въобще, не в час.

Горе-долу тук свършва хубавото. Когато човек е в Сатиричния театър, все пак очаква от време на време да се позасмее. Е, успява тук-там, колкото да не е без хич. Хуморът обаче е на толкова ниско ниво, че в даден момент на човек му става противно че участва. Шегите са толкова плоски, че публиката рискува да си излезе с дюстабан. Общо-взето, представлението се води от активната простотия на героя на Владимир Карамазов. Той създава основните ситуации, но ниското ниво на героя някак се отразява и на цялото ниво на постановката. Крайният резултат от върволицата дребно-просташки смешки е отвращение и съжаление за изгубеното време. Предполагам, това е само мое мнение. Цялата зала изпрати представлението на крака, което ме кара да се притеснявам сериозно за вкусовете на хората, но кое ни е наред, че и вкусовете да са нормални.

Давам си сметка, че създаването на искрено комични ситуации е нещо изключително трудно. Сатирично представление, което може да накара човек да се засмее искрено поне два-три пъти, може да се смята за успешно. Тук смях имаше, но насилен. Независимо от откровения комерсиален успех, “Спанак с картофи” за мен си остава провал и зле изхарчени пари за билети.

За щастие, в Сатиричния театър има и други представления, които да измият срама. В случай, че се колебаете какво да гледате там, забравете за горната постановка и пробвайте “Прелестите на изневярата”. Не участват чак такива звезди, но Йосиф Сърчаджиев е сглобил една откровено жизнерадостна и наистина весела постановка.

бутони за споделяне

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

One Response to “Спанак с картофи в Сатирата”

You must be logged in to post a comment. Log in