Разстройството – Една друга вселена…

Posted by & filed under .

Днес ще говоря за стомашното разстройство – свят течен и необятен в своето богатство на усещания.

Обикновено започва вечер. И как иначе, нали трябва да ти прецака нощта с десетина ходения до тоалетната. Може да те е приболял корем, а може да дойде от изневиделица.

Първото тропане е почти нормално. Само дето е малко на скорост. Човек дори може и да не разбере че е нагазил в л*****а. След втория път обаче всичко е ясно. И как няма да е ясно, щом се изтропаш по-бързо отколкото пикаеш. От тук насетне по-добре човек въобще да не ляга. Иначе, в някое затишие може да заспи, да пръдне и да стане мазало… Кофти работа, щото освен за разстройството, ще трябва да се сменят и чаршафи, пък и у матрака може да попие. Въобще досада.

На следващия ден – само вода и цялата плеада от помощни средства, които се очаква да сложат тапа на сифоня. Някъде помежду другото човек може да се пробва да се полюбува на плоския си корем, който отдавна не е бил толкова празен и хлътнал… Все пак, трябва да се търси малка утеха в нещастието.

Третият ден идва с плахия опит човек да сложи нещо в устата. Щото, разстройството си е разстройство, но гладът си е глад. Печените филийки царуват. На следващия ден се добавя сирене, а след това и противният ориз с моркови.

В даден момент човек добива смелост да пусне газове, без да е седнал на тоалетната чиния.

5-6 дни и също толкова Имодиума-а по късно идва момента за първото пост-разстройствено тропане. Обикновено човек не знае в какво ново приключение влиза, когато дойдат първите позиви на този момент. Злият фекалий обаче е приготвил изненада. Пет дни се е подготвял, съхнал и работил върху острите си краища, докато е пътувал из дългия път с множество завои. Накрая прави бавен и раздиращ дебют, придружен с първичен вик от страна на нищо неподозиращия автор.

Е, ако имате хемороиди, добре дошли в следващата фаза :)

споделяне в социални мрежи

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

You must be logged in to post a comment. Log in