Отдавна не съм писал. Изтъпявам нещо, щото не намирам нови теми. ЕГН-то сигурно.
Напоследък ми се случва да чета приказки на един невръстен член от фамилията. Той по някаква причина си е харесал Рапунцел на Братя Грим. Чета я тази приказка вечер след вечер и не мога да се отърся от чувството колко е абсурдна и WTF като цяло. Та, в началото ни се казва как някакво семейство много искало дете, обаче не им се получавало. Живеят на гърба на градината на някаква мощна и зла магьосница, от която всички се страхуват. Жената забременява и в същото време си харесва някаква салата от градината на магьосницата. Тази салата е недосегаема, но жената ще мре ако не хапне и мъжът, какво да прави, прескача дувара и ще краде. Женска му работа. Няма да си седи мирна, ами ще постави мъжа си в невъзможна ситуация заради едната салата. Той успява веднъж да крадне, но това не оправя нещата. Веднъж хапнала, на нея още повече й се приисква. На втория път магьосницата го хваща, обаче като й казва какво е дилемата със салатата и жената, тя му влиза в положение и му разрешава да скубе колкото иска. Само дето, трябва да й дадат детето, дето толкова много го искат според първото изречение. Мъжът се съгласява… Вещицата обещава, че щяла да го гледа добре, като свое.
Ражда се детето, вещицата го взима, кръщава го Рапунцел, и родителите, дето толкова са го искали, напускат сцената безславно.
Вещицата, дето се очаква да гледа детето добре и като свое, на 12-годишна възраст го затваря на върха на една кула в гората, без стълба и достъп до течаща вода. Супер яко. Отгоре на всичкото, бабата е и алпинист. Рапунцел пуска плитките от единствения прозорец и яхууу, бабата се набира по стената като нин-дзя.
В даден момент някакъв принц попада на кулата по случайност и засича, че на върха има женско. След известно наблюдение открива как да получи достъп чрез плитки. Качва се, първоначално изкарва акълите на Рапунцел, но впоследствие успява да я омае, че даже и брак й предлага. Принцът е влюбен, а Рапунцел е практична:
„Той е млад и красив и ще ме обича повече от баба Готел“.
Започва една скрита любов, която бива прекъсната от наивността на Рапунцел, която веднъж пита вещицата:
— Бабо Готел, обясни ми защо ми е толкова трудно да те изтеглям нагоре, а царският син за миг пристига при мен?
Ми, що, щото е загорял, що. Ама, това е отделен въпрос. Вещицата, дето пак напомням, щяла да гледа Рапунцел като своя, щом разбрала за височинната афера:
… в гнева си хванала хубавите коси на Рапунцел, увила ги около ръката си и ги отрязала. А после отвела горката девойка в един пущинак, където трябвало да живее в печал и нищета.
Яката работа. Отмъстително и ревниво бабе е тази вещица. Та, тя заема мястото на Рапунцел и когато принца се качва на кулата, му разбива всички надежди за повече сех, като му разправя как любимата му е натирена в пущинака. Принцът скача от кулата, оцелява, но ослепява от съприкосновението с трънаците и започва random блуждаене из гората, съпроводено с рев.
Накрая идва време за happy-end. Принцът нацелва правилния пущинак, където е Рапунцел. Чува я как пее и двамата се намират, плясват и разцелуват. Сълзите на девойката като мощен физиологичен разтвор промиват очите на принца и той проглежда. Връщат се в царския двор и се бракуват.
Така като се замисля, тази приказка ще е като лакмус. Може да я чета от време на време на невръстния член на фамилията. Когато ме запита защо по дяволите всичко в нея е толкова идиотско, ще разбера че най-накрая му е дошъл някакъв акъл в главата.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments