Миграция към SSD на dual-boot комп

Posted by & filed under .

Е, нали трябва да сме в крак с модата, реших и аз да сложа SSD на един лаптоп, за да видя как ще се забърза. Хубаво обаче, винаги има уловка. Старият диск – голям, а SSD-то е по правило по-малко, щото обикновено светът не е честно място. Както обикновено преди да се впусна в такива авантюри, първо чета в Нет-а и си избирам някой лесно-разбираем tutorial. Проблемът беше, че всяко ръководство за дискове с две+ операционни системи ми се стори или доста объркващо, или искаше да се пипа по оригиналния диск, или и двете. Все пак, избрах си едно:

http://lifehacker.com/5837543/how-to-migrate-to-a-solid+state-drive-without-reinstalling-windows

Както казах, основният проблем при тази операция е, че стандартният old-school хард е по-голям от наличните на пазара (и по-важното, що годе достъпни ценово) SSD-та. Ситуацията се усложнява и от факта, че има няколко операционни системи, всяка от които си има собствен партишън. 

Горното ръководство покрива ситуацията, при която се мигрира само една Windows инсталация. При мен обаче на диска съществуват две – един Windows, който стои за разкош, и един Linux, който ползвам не защото много му разбирам, а защото съм параноиден и не вярвам на Windows за нещо повече от игри… Това обаче е друга история. Windows-ът кюта на един голям, полу-празен партишън. Linux-ът – на два по-малки.

Идеята на ръководството от lifehacker.com е да прехвърлите порното и други медия файлове, които ви увеличават използваното дисково пространство, на някакъв друг диск. После да клонирате диска на SSD-то, като го намалите по време на операцията така, че да се побере на по-малкото пространство. Най-ценното в горния туториал е идеята да се ползва следната програма – EasUS ToDo Backup

На пръв поглед това изглежда като един от онези малки спамърски инструменти, които не вършат нищо, освен да ви качат spyware на компютъра. Аз лично не бях го чувал до момента. Оказа се обаче че върши добра работа за клониране на дискове и по-важното – партишъни, при това – безплатно.

Процесът при мен протече по следния начин:

1. Сложих SSD-то в една кутия за външни дискове и го включих по USB. Дискът не беше форматиран, та трябваше да бъркам някъде из Windows-a, че да го форматирам.

2. Използвах EasUS ToDo Backup за да клонирам партишъните. Ключовото тук е, че клонирах партишъните един по един, а не целия диск. Когато клонирах Windows партишъна, програмката ми даде възможност да го намаля, така че да остане място за Linux партишъните. Късметът беше, че в Windows партишъна имаше свободно място, щото опцията за клониране с намаляване беше налична само за Windows файловата система. Linux партишъните се клонираха сектор по сектор.

Процесът по клониране отне няколко часа, така че пригответе чипс и филмче.

3. Сложих SSD-то на мястото на стария диск и разбира се, нищо не тръгна.

4. Ползвах някакъв Windows 7 инсталационен диск, за да възстановя MBR. Той май инсталира и някакви драйвери за SSD-то, щото първоначално инсталацията въобще не го виждаше.

Колкото и да е странно, след тази стъпка Windows-a тръгна.

5. Ползвах 2nd option на това ръководство за възстановяване на GRUB лоудъра – https://help.ubuntu.com/community/Boot-Repair

След това вече успях да се логна и в Линукс инсталацията.

Горното не претендира за изчерпателност, щото съм мързелив по природа. Не гарантирам, че ще сработи на други компове и разбира се, не ме дръжте отговорен ако омажете нещо. Прочетете и оригиналния текст на английски. Там има разни идеи за оптимизиране на работата на SSD-тата.

Хубавото в цялата ситуация е, че по оригиналния диск не се правят никакви промени при клонирането, като се изключи освобождаването на пространство. Все пак, преценете си кои розови филми си струва да бъдат запазени и си ги копирайте на някой външен диск.

Аз лично стария диск не съм го затрил. Оригиналните инсталации си стоят и ако SSD-то започне да се държи странно в близките няколко седмици, ще го върна обратно.

Все пак, по отношение на скоростта на работа – лаптопът наистина се забърза чувствително. Иначе, цялото упражнение не би имало никакъв смисъл. Сигурно само след 5-10 години старият тип дискове ще последват съдбата на лентовите фотоапарати.

То, като се замисля, можех да си живея и със стария диск, но ме беше зачовъркало и се намираха пари за даване.

сподели ме

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

You must be logged in to post a comment. Log in