Човек и добре да живее, в даден момент над главата му се нанася някой нов, високо-потентен наемател. Резултатът е, че искаш, не искаш, влизаш в порно филма, а Fast Forward бутон няма.
Първата среща с бегача на дълги разстояния започна с музика, която за щастие в даден момент спря. Тогава обаче страните в разговора се заеха да режат дъски и да пъшкат от усилието.
Честно казано, през първия половин час успях да се комплексирам. С лека ръка трионодържачът от горния етаж разби всичките ми рекорди и ме остави да дишам праха и да размишлявам върху екзистенциални въпроси. През втория половин час извадих книжка. Ясно беше, че няма да се спи (споменах ли, че филмът се разиграва след полунощ). Съсредоточението обаче е трудно в такива моменти.
Когато обаче нещата навлязоха в третия сет, у мен се затвърди убеждението, че това по-скоро е някаква физиологична изродщина и тотална загуба на време. Час и половина целенасочено разхлабване на пружината на леглото и хладнокръвно убийство на матраци. По дяволите рекордите, времето е ценно. Губенето му в контрацептивно лашкане по-скоро отива в графата престъпления срещу собствената личност.
Трябва да се отбележи, че дамската част пъшкаше самоотвержено, насърчавайки пневматичния чук да завърши делото. Той обаче определено имаше други намерения. Само бих могъл да спекулирам, но предполагам че за цялостната операция са били необходими индустриални лубриканти. Иначе, кооперацията отдавна да се беше запалила. Все пак, в даден момент нещата приключиха, участниците си хванаха шапките и отидоха да продължат нощта някъде другаде. Нямахме нищо напротив. За нас (да, не бях сам, не, не ни подейства възбуждащо) остана да спасим малко сън преди следващия работен ден.
Изводът за мен е, че човек трябва да оценява по-добре хубавите съседи, докато ги има. RIP лельо К.
Иначе, за хазяите на апартамента отгоре, сигурно ще трябва да ползват пароструйка преди да дадат апартамента на следващите наематели…
Всеки с проблемите си.
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments