… и си мисля “Брех, аз съм можел да бъда оригинален понякога”. Що ли обаче вдъхновението ми идва по един път на сезон? Въпросът е риторичен. Може би щото по природа съм преобладаващо добричък и само от време на време изпадам в изрудско настроение. Домейнът обаче е прекалено добър, че да стои празен.
Днес отново ще бистря любимата си тема, а именно – сайтовете за запознаване. Напоследък ми писна да ги ползвам по предназначение, и забих в откровена простотия. Регнах един профил, сложих му един отупан млад красавец, набедих го че е богат и заседнах да гледам шоу. Е, сега, длъжен съм да направя уговорка, че шоуто не е толкова динамично, колкото би било с някоя руса тънка мадама. Все пак, русото си е русо и сравнение не може да има.
Работата с убавеца обаче също е весела. Само да вземе да си завърти опашката онлайн, и хоп-троп, започват да прииждат на прибежки разни девой…, упс, щях да сбъркам думата. “Девойки” в случая does not apply, майна. Точната дума баш би била “лелки”, в преобладаващия случай поне 3-4 години по-възрастни и на същите килограми като другаря от обявата – 80 :)
Типичното писмо е от две, максимум четири думи. Средно аритметично, “здрасти, как си?”. Ехей, чшш, моля ви се. Редовно гледам в сайта мадами се оплакват с разни приказки от рода на “Шъ знаиш, ако не може да измислиш нещо по оригинално от ‘Какво правиш’, по добре не ми пиши” и подобни… Що същото да не се отнася и за случаите когато дамската част реши (о, Божке) да поеме инициативата. Нека да бъдем честни, за Дявола. Какво да ме привлече? Както казах, снимката обикновено не е за гледане (когато я има). В началното училище ми е била кака, дето ме е гледала от високо, а ако в момента легне върху мен, рискувам да ме удуши… Нека поне с няколко думи разкрие красивата си душа, щото друго не остана…
Най-смешното в целия случай обаче е тоталната липса на здрав разум. Всичките тези каки търсят нещо сериозно, някой който да ги обича и подобни арлекинчета. В същото време обаче скачат на псевдо секс-символа на сайта, на който и младото ярешко на 22-23 не би отказало. Ами, то, дори и да ги огрее, пичът ще мине през тях като бързия влак през гара Септември. Да не говорим, че ако застанат един до друг, приказката “лика-прилика” ще се гътне от инфаркт. Очевидно обаче чувството за мярка не е присъщо на тази порода… Смешното е, че из сайтовете има хиляди хора от същата тяхна категория “средна работа”, които наистина биха оценили дори и едно просто “здрасти, какво правиш”. Не за друго, ами защото такова нещо им се случва по веднъж на два сезона, че и по-рядко. Всичко е въпрос на мярка и на добре подбрана стратегия. До настоящия момент се възхищавам на една приятелка, далееееч не най-голямата хубавица, но с изключителен талант да си определя таргет групата. Обектите й на интерес винаги са в същия порядък като външен вид. Абсолютен еквивалент, най-много с няколко десети разлика в плюс или минус. Резултатът – никога на сухо, защото изборът е толкова голям когато теглиш майната на Брад Пит. Просто перфектно.
С други думи, просто е, но не е за прости хора…
В началото на поста споменах, че съм добричък. Глупости :)
Comments
Powered by Facebook Comments
Recent Comments