Адът на интернет срещите

Posted by & filed under .

Перфектната интернет среща – намирате се из някой сайт, лафите половин час и без много приказки се виждате някъде. Обикновено трябват час приказки на живо с някой за да откриете че нямате нищо общо, да решите дали ще правите секс или не (щото все пак тъй и тъй сте се видели и е удобно) и после кой от къде. Общо взето, бързо чисто и ефективно. Е, никой няма да има нищо напротив ако е и малко мръсно. Както и да е. И така, след десет-петнайсет такива срещи, кой знае, човек може и да попадне на някоя, с която и трите дейности – трескане, приказване и мълчене да са приятни, да останете за по-дълго и да не се занимавате повече с такива глупости като срещи от Интернет.

Да, ама не. Истината е, че ако си мъж и не си Владко Карамазов, или онова другото лъскаво леке от новата българска сапуниера по Нова телевизия, то реалността на срещите в интернет е много по-трагична.

Що тъй, ами убавите мадами със снимки не отговарят. Едно щото са много хай, и второ – куцо, сляпо и сакато им се изрежда да им пише. Сиреч, хем не им пука за простолюдието, хем нямат време. То и при не толкова убавите мадами със снимка пак е така, щото както си е приказката – за всеки влак си има извратеняк. И те получават толкова писма, че се чудят на кой да отговорят и най-лесното е да се загубиш в калабалъка.

Какво остава – веселата лотария на обявите без снимки. Там им е по-спокойно. Малко хора им пишат и средно статистическият търсещ може да получи шанс да се “порадва” на различните отклонения в интернет комуникацията.

Първият основен тип. Бивша служителка у телеграфнио отдел на пощата. Може да и напишеш пет параграфа писмо, за да получиш отговор на последния си въпрос. В един ред. Обикновено с грешки. Комуникация умряла в зародиш. Патка на другия край на кабела. За щастие, лесно се идентифицира. При въпрос изискващ отговор в повече от два реда, отсрещния отговор просто не пристига. Трудно им е… Простено им е…

Вторият тип. Тази която иска да изразиш интерес, внимание, да си оригинален, да флиртуваш, да се покажеш забележителен и заинтересован. Е, те тук иде големия парадокс. Как сакаш вуйне да съм заинтересован, като дори не знам кефиш ли ме или не. Но не, ако поставиш въпроса както си е, си прасе, ако поискаш снимка на второто съобщение (нищо че ти самия си имаш в профила – това въобще няма значение) пак си прасе. И тук обикновено трябва да се прибягва до хитрини – “ето ти вуйне още няколко мои снимки, дето не са качвани в сайта”, пък барем се сети и тя да изпрати някоя. Къде ти – греда в общия случай. Ще се сети друг път.

Тук се започва голямото лъжене, лафовете, проявата на остроумия, флиртовете, стремежът към оригиналност. Все трикове, за да затвърдиш впечатлението за оригиналност у отсрещната имагинерна реалност, дето въобще не я знаеш каква е. Какъв ти интерес бре како! Всичко е въздух под налягане. Интерес ще имам като те видя що за човек си. Толкова ли нямаш акъл, че да си наясно че в интернет не стават работите. Живият контакт му е майката. Но не, тя иска да я карат да се чувства специална.

И така, след 3-4 седмици иде въпроса, “абе вуйне, ние някой ден няма ли да се престрашим да се видим на живо”. Обикновено на тоя етап им е много рано и още не ни познават достатъчно за такава сериозна стъпка. След още толкова време нещата стават на може би. Накрая се сдобиваш със заветния номер на телефона. Звъниш и си лафите известно време (“а, вуйне, нали не е толкова страшно!”) и си уреждате среща. В общия случай, тя бива отменена два три часа преди да се случи (“ох, мали, мали, каква глупост направих, сега тоя къде ще ходя да го срещам, айде да си измисля някоя важна работа”).

Ако нещата не приключат до тук и се разберете за друга среща, е вече тогава няма мърдане. Да те вържат втори път става грубо. Стоиш си ти на уреченото място, чакаш, гледаш и броиш вълците дето минават по улицата. Тая ли (“малии, дано не”), или пък тая (“Господи, моля те, недей”). Разбира се, до края не ти е пратила снимка, щото това и е прекалено евтино да го прави – не е кифла в магазина, та да я избират. Тя си е просто кифла. И както си стоиш на мястото на срещата, накрая Годзила прави дебют и казва “здрасти, ти ли си …, дето…” и т.н. После отивате в някое кафе, един час приказки за да откриете че в общия случай нямате нищо общо и да решите дали ще правите секс (щото тъй и тъи, и е удобно). Същата работа както при перфектния случай, само дето месец и половина е загубен. И какво – Параграф 22. Първо трябва да я накараш да се чувства SPECIAL, за да я изврънкаш да излезе, за да разберете (разбереш) че нямате никакви допирни точки и да не се видите повече. Че и да не си пишете дори. Накрая си прасе, разбира се, щото си я излъгал че е супер с всичкото това внимание дето си и й обръщал, а сега не ти пука. Ама като няма акъл да стопли, проблема си е неин.

Абе, какво да приказвам. Тъпа работа.

П.С. Чета какво съм написал, и реших че съм длъжен да добавя още нещо. Понякога се намира по някоя и друга мадама с нормално отношение към нещата. Ако въобще липсваха, тогава съвсем нямаше да има смисъл да се виси из сайтове като aha.bg, elmaz.com и сходни…

spodelime

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

You must be logged in to post a comment. Log in