5 забележителни интерпретации на Сатаната в киното

Posted by & filed under .

Няма какво да се лъжем. Лошият герой винаги е по интересен от добрия. Протагонистът обикновено е стандартен, предвидим и т.н., докато злото има лукса да бъде готино по толкова много и различни начини. Не случайно върховното зло е чест гост на големия екран. Хората са привлечени от изтънчения му стил и свободата да прави почти каквото си иска, доставяйки си удоволствие по всякакви перверзни и забранени начини. Наричат го Дявол, Сатана, Велзевул, Луцифер, Деница, че дори и Зорница (да им се ненадяваш на тъй наречените девойки). Всеки тайно си мисли, че ако някой ден го срещне, ще успее да устои на изкушението и да го надхитри. Реално обаче по-добре сме си далече от него, защото кой може да сравни опита си с неговия. Особено пък по нашите ширини както устояваме на изкушения, тури му пепел (справка – черпене на КАТ-аджии, 10-20-30% комисионни тук и там, и т.н.).

В киното образът на господина присъства ежегодно, като цялата тежка артилерия се е изредила да представи своята си интерпретация. Предлагам един кратък лист от пет заглавия с пет изпълнения, които са ми направили впечатление. Разбира се, той не претендира за изчерпателност. Да не се сърдите, ако съм изпуснал вашата любима версия. Пък, има и facebook коментари. Който се чувства ощетен, може да добави своето виждане.

5. Джак Никълсън във Вещиците от Истуик

Дяволитият поглед на Джак Никълсън намира своето абсолютно приложение в тази комедия по модерната класика на Джон Ъпдайк. Съблазнява три мадами от тежката артилерия – Сюзан Сарандън, Шер и Мишел Пфайвър. Те после му го връщат тъпкано. С други думи, отново се потвърждава максимата, че с жените шега не бива. Идеята за отмъщение винаги много ги амбицира. Филмът е вече доста старичък, но пък за сметка на това старият Джак е още във върховата форма на средната възраст. Може би не е любимият ми филмов Луцифер, но определено може да е много убедителен с тези негови вдигнати вежди и хищна усмивка:


4. Питър Стормеър в Константин

Не толкова известен актьор, но какво изпълнение. Изтънчен, до маникюра на краката, съвсем леко комичен, но в същото време, заплашителен до ръба на овладяната лудост, както си го умее. Помня, че навремето този филм го пооплюха, защото май не следваше съвсем комикса. Забелязвам обаче, че с всяко гледане става по-добър и интерпретацията на Луцифер има голяма заслуга за това:


3. Ал Пачино в Адвокат на дявола

Класика от деветдесетте. Докато в горните два филма жанрът е доста лековат, а Луцифер – дори забавно-привлекателен, тонът тук е тотално различен. Във “Вещиците от Истуик” дяволът е съблазънител. В Константин – контролиращ психопат. Тук филмът забива дълбоко в бизнеса и тъмните дебри на манипулацията и корупцията на всички нива. Жертвата е набелязана и харизматичният Ал Пачино вади целия арсенал от инструменти, за да придобие душата на бедния Киану Риивс. Филмът не се свени да стигне до самата грозна същност на Луцифер на фона на съдебните зали и процеси. Въздействащ и привлекателен в началото, Ал Пачино бавно и полека разкрива хищната природа на грозното създание. Накрая човек усеща ужаса от това, колко лесно всъщност може да се подлъже и как харизмата е просто оръжие, с което да те вкарат в дупката, от която няма излизане.

Макар играта на актьорите да е перфектна, това не ми е любим филм. Свързвам го с кофти момент в моя живот, което общо взето ме кара да превключвам канала, когато го засека по телевизията. Разбира се, това няма нищо общо с качеството на продукцията. Напротив:

http://www.tubechop.com/watch/1759966


2. Виго Мортенсен в Предсказанието

Е, този филм определено влиза в категорията “guilty pleasure”. Погледнат критично, не е нищо особено. Вътре обаче играят една камара любими актьори – Елиас Котеас, Вирджиния Медсън, Ерик Столц, Кристофър Уокън и разбира се, Виго Мортенсен в две кратки сцени, като Принца на мрака. Времето на “Властелина на пръстените” е още далече, но той успешно успява да “открадне” екрана за няколкото минути, в които е в кадър. Битката във филма е между ангели, а дяволът разбира се си има свои интереси и дава жокер на едната страна как да получи надмощие. Филмът имаше няколко продължения, но нито едно не се доближи до оригинала, за жалост.

А ето го и Виго Мортенсен, кацнал на една ограда, или дърво, каквото е там:


1. Робърт Де Ниро в Ангелско сърце

Значи, имаме си Джак Никълсън и Ал Пачино. Може ли обаче картинката да е пълна без Робърт Де Ниро? Разбира се, че не! Доста хора забравят, че преди всички тези филми, той участва в “Ангелско сърце” на Алън Паркър, като Луис Сайфър, Лу Сайфър, или казано накратко – Луцифер. Там си преследва изпълнението на договора за душата на един вуду магьосник, който нещо решава да се изплъзне. Компания му прави младият и все още неразкрасен от бокса Мики Рурк. Влажната атмосфера на Ню Орлеанс, с всичките си магии и кървави ритуали, е третото главно действащо лице във филма. Робърт Де Ниро печели наградата за дявол с най-добър маникюр. Сдържаното изпълнение допринася за цялостната атмосфера на тих ужас. Поставям този филм на първо място, защото вероятността да сте го пропуснали е голяма. Гледането му обаче си струва:

бутони към социални мрежи

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

You must be logged in to post a comment. Log in